Интервю с Деян Янков

февруари 4, 2020 no comments

Автор: Мирела Харизанова. По текста работи и Пламен.

“Това са ми най-хубавите години от живота – гимназията. (…) Като цяло тийнейджърите са хора, които са с много чистота в мозъка, душата и сърцето, и светът е отворен за тях. Реално могат да направят всичко, което решат.” – Деян Янков

M: Кой е любимият ти прякор?

Д: Викат ми „Одисей“ от осми клас.

М: А каква е историята на този прякор?

Д: Всеки трябваше да си избере по един мит от Одисеята да разкаже в час по литература, и аз си избрах един, който беше в общи линии половин страничка. Разказах го много бързо и учителката – Вероника Петрова – ме попита защо съм избрал този разказ. Аз й казах, че е защото е бил най – кратък. Тогава тя ме накара да науча цялата „Одисея“ наизуст – всички митове! Научих ги, тя ме изпита и си разказах всичко. Оттогава всички ми викаха „Одисей, Одисей“. Аз много си го харесвам, защото „Одисеята“ ми е много любимо нещо.

М: Кога завърши НПМГ?

Д: През 2002.

М: А с какво се занимаваш

Д: В момента управлявам фондация „Тротоара“, имам фирма за вграждане на ERP системи и отделно работя на половин работен ден в Комет Електроникс като отговорник за вграждане на ERP системи.

М: Иха! Доста активен човек си.

Д: *смее се* Да.

М: А какъв искаше да станеш като малък?

Д: Тон режисьор. Т.е. звукоинженер – такъв, който записва в студио.

М: А сега занимаваш ли се с това?

Д: Ами вчера бях в звукозаписното студио на ТРАП-а. *смее се*

М: С какво се гордееш най-много?

Д: С това, че съм щастлив и че се чувствам добре.

М: А как го постигаш? Правиш ли нещо специално, че да се чувстваш добре?

Д: То постигането на този начин на мислене е дълъг процес, който е почнал много отдавна, и в него е включено всичко, което правя. Всички резултати от всички книги, които съм изчел, всички дни, които съм прекарал в пътуване нанякъде. Всяко нещо, което съм направил и е постигнало резултати, всяко нещо, което не е постигнало никакви резултати. Всички любовни драми, през които съм минал. *смее се* В момента се чувствам добре със себе си – вярвам си, познавам се и не искам нищо повече.

М: Супер! Разкажи ми малко за ТРАП. Как се зароди идеята?

Д: По едно време живях в Италия и там не ми беше много добре емигрантския живот, така да се каже. Тогава работех като машинен инженер, защото това съм завършил, и тогава реших просто да зарежа всички тия глупости и да се занимавам с музика и с това, което искам. Почнах да правя разни планове как ще свиря като се върна, ще си правя музиката и ще си направя звукозаписно студио. Като се върнах в България, хванах друго да работя, обаче това си ми оставаше в главата. И попаднах на един проект в Дупница, който се казва „Рок Академи“. Идеята там беше много близка до това, което е ТРАП-а в момента, само че там идеята е само с музика, докато при нас има всякакви дейности. Та този проект в Дупница беше създаден от един швед – Мике Свенербранд – по шведски модел, и на мен ми стана много интересно. Запознах се с шведа, ходих няколко пъти в Швеция, той ми разказа повече. Та от това да си имам звукозаписно студио, от което да изкарвам пари, се стигна до това да направя фондация и да се занимавам с тийнейджъри.

М: А как реши точно с тийнейджъри да се занимаваш?

Д: Това са ми най-хубавите години от живота – гимназията. Просто споменът и картинката на това как съм в девети клас, със слушалките в ушите; как седя на тротоара и чакам трамвая, и слушам някъв метъл, и не ми пука изобщо за нищо друго, освен за музиката… Като цяло тийнейджърите са хора, които са с много чистота в мозъка, душата и сърцето, и светът е отворен за тях. Реално могат да направят всичко, което решат.

М: А би ли описал по-подробно ТРАП за тези, които не знаят какво е?

Д: ТРАП-а е младежки център, в който има условия за тийнейджъри да си прекарват времето по по-продуктивен и ползотворен начин. Идеята е те да имат едно място, което да им отключва съзнанието; което ги кара да са активни; където могат да развиват нещата, които искат да правят. В момента ТРАП-а има репетиционно и звукозаписно студио, компютърната зала ще е готова след около седмица. Ще има работилница за рециклиране и място за срещи. Отделно от това, ТРАП-а е и едно общество, с което развиваме всякакви различни дейности, като например събития – концерти, фестивали, такива неща.

М: А имаш ли някаква крайна цел, която искаш да постигнеш с ТРАП?

Д: Най-общо – да се направи място, на което младите хора да могат да израстват по-добре, по-вдъхновено, по-мотивирано. За момента следващият етап от развитието на ТРАП-а е да създадем читалище – ние вече работим по въпроса. ТРАП-а може да се развие много. За момента сме под наем, следващата стъпка е да си намерим наша сграда, която да е по-голяма и да има повече неща. След това мислим да направим клонове на ТРАП-а по кварталите, а по-нататък и в други градове. И така. Всъщност крайната цел на ТРАП-а е да направи една микросреда от родители, бизнес, учители. Да се даде свобода на тийнейджърите те да решават какво да правят, а ние да ги подкрепяме. Тоест идеите за събитията и за дейностите да идват от тях, което мисля, че е много правилен подход. Да намират възможности за развитие, и съответно да влияят и те на останалата част от населението.

М: А идеята за ТРАП феста как се зароди?

Д: Идеята за такова събитие дойде от едно момиче от СМГ – Лазарина. Тя ми писа през 2017 да направим благотворителен концерт да подкрепим Тротоата, защото много й харесва идеята. Аз тогава бях на вълна НПМГ и й викам: „Искаш ли да говорим с учениците от НПМГ дали са навити заедно да направите едно събитие?“. Още повече, че НПМГ винаги са били конкуренция. Тя каза: „Да, разбира се, много яка идея!“. Отидох в НПМГ, срещнах се с ученическия съвет. Те също много се изкефиха на идеята. И така се започна първия ТРАП фест. Досега е имал 3 издания, като ще има и още, надявам се. Идеята на ТРАП фест-а е на едно място да събере всички възможни дейности, които тийнейджърите са измислили, като съответно те решават какви да са. Но фокусът се върти около гейминг, музика, разни работилници, уъркшопи – неща, които са забавни, но и от които може да ти остане нещо в мозъка след като си тръгнеш от фестивала.

М: А какви работилници има?

Д: Скрап войни, сглабяне и разглабяне на стари компютри, роботика, танци, всякакви такива неща. Всяка година са различни.

М: Какво научи досега чрез целия този опит, който си натрупал покрай ТРАП и ТРАП феста?

Д: Че нищо на тоя свят не си заслужава да се вживяваш в него и да го вземаш прекалено насериозно. Лошите неща отминават, добрите също. Единственото важно е човек да направи така, че да се чувства щастлив, защото когато си щастлив, мозъкът ти е отключен да правиш нови неща. Когато си нещастен, не можеш да свършиш нищо.

М: Ако можеше да дадеш един съвет на по-младата си версия, например от гимназията, какъв щеше да е той?

Д: Да свиря повече на китара и да не се занимавам с толкова глупости. Да не се вживявам, да не вземам нещата насериозно, защото тогава ги вземах страшно насериозно. Всяка една дребна глупост я премислях.

М: А какво ти липсва от НПМГ?

Д: Всичко. Ако можех да се пренеса да живея там, щях *смее се*.

Ако искате да станете част от “Тротоара”, или да помогнете на тази прекрасна фондация по какъвто и да било начин, натиснете тук за повече информация. Линк към Patreon акаунта на фондацията и кампанията й в dms.bg можете да намерите съответно тук и тук