Интервю с Вяра Иванова

ноември 28, 2019 no comments

Автор: Мирела Харизанова. По текста работиха и Ива, Боби, Пламен.

“Стига да правя от сърце нещата и да се старая, не е задължително да съм най-добра, за да се чувствам добре.” – Вяра Иванова

М: Любим прякор?

В: Единствено се сещам как ми викаха „Вяра-звяра“, но това винаги ме е дразнело, така че със сигурност не ми е любимия прякор.

М: Кога твоята страст те откри?

В: Вкъщи ние сме пет деца, аз съм третото. Когато съм се родила, родителите ми са си казали, че, щом големите ми сестри могат да пеят, „що да не пее и третото“. *смее се* Още отрано са ме записали на пеене, аз не го помня. Първият ми спомен е от първия ми конкурс, когато бях почти на три години. Много се вълнувах, защото ме взеха от детска градина по-рано и не ми се налагаше да спя, това ми беше много омразно. *смее се* Мога да кажа, че този конкурс ми беше един от най-големите успехи. Там получих Гранд при, което е най-голямата награда на конкурса. Има различни възрастови категории и във всяка от тях има 1-во, 2-ро и 3-то място, и всъщност Гранд при се води първата награда на целия конкурс. И ми подариха голяма кукла Барби, която пееше! Беше толкова готино!

[Вяра с награда Гран при от Международен конкурс “Нова музика”, 2018 г., където участва със състава Grammys. Снимка: Десислава Маринова]

М: Супер, браво за постижението! Може би е излишно да те питам каква си искала да станеш като малка.

В: Да, аз реално мога да кажа за сегашния момент. Нали съм 12-ти клас, и общо взето трябва да имам някаква идея. Още от осми клас, когато влязох в НПМГ, просто знаех, че искам да стана лекар. Някак през годините много се утвърждаваше тази идея, тъй като в началото беше само като мечта. После постепенно стана цел, когато повярвах, че мога да се справя с подобно нещо. В момента всъщност се подготвям да кандидатствам медицина и искрено се надявам да успея. *смее се*

М: И аз ти стискам палци, това е доста тежка професия. Как реши да се занимаваш с нещо такова?

В: Ами не знам. Първоначалната идея да се занимавам с медицина дойде от това, че много харесвам биологията и химията, влязох и в такава паралелка. През годините не намаляха тези чувства към тях. Има и друг фактор – като цяло ми харесва да помагам на хората под някаква форма. Смятам, че медицината е една от професиите, в които най-много можеш да помагаш. Може би това е мотивацията ми да избера подобна професия.

М: При положение, че от малка са те насочили по-скоро към пеенето, как реагираха родителите ти на това твое решение?

В: Те винаги страшно много са ме подкрепяли, тъй като през годините е имало много неща, от които съм се интересувала. Аз лично им се възхищавам. Например казвам им: „Искам да рисувам!“ и ме записват на уроци по рисуване. Не са от типа родители, които се амбицират за нещо и ще ме накарат да го правя въпреки всичко. Много уважават решенията ми и се радват, че съм тръгнала да се занимавам с подобно нещо. Естествено, подкрепят ме да не оставя пеенето, но е логично, че, като се занимавам с медицина, не може да има много странични неща. Това е единственият съвет, който получавам от тях.

М: А с какво се гордееш най-много?

В: Нямам никаква идея. *смее се* Много съм щастлива и се радвам, когато имам страшно много неща да правя и винаги съумявам по някакъв начин да ги свърша всичките. Не знам дали схващаш за какво говоря. *смее се* Примерно сега се подготвям да вляза медицина и в същото време ходя и на пеене, и на шофьорски курсове. И се занимавам с кампанията, която организираме („Дари храна, дари любов“ – бел. ред.). Това, естествено, не са само мои заслуги, така че не знам дали мога да кажа, че се гордея с тях. *смее се*

М: Доста добре разбирам какво имаш предвид. Повод си е за гордост, определено.

В: Добре. *смее се*

М: Какво реално прави НПМГ по-специална за теб?

В: Най-вече учителите. Влизайки в НПМГ, имах много високи очаквания, тъй като бях чувала много хубави неща за гимназията. След като влязох, много от тях се оправдаха. Не бях разочарована. Естествено, нали, има изключения. *смее се* Но общо взето, има страшно много учители, които просто те вдъхновяват. Аз смятам, че това е една от главните цели на един учител, освен да си предаде материала – начинът, по който го прави. Да накара учениците да се вълнуват от това, което учат, а не само да го правят като задължение.

[Репетиция за концерт “НПМГ – Историята помни победителите”. Снимка: Ива Руснакова]

М: Съгласна съм. Ако можеше да дадеш сега един съвет, който смяташ, че е щял да бъде много полезен за теб в осми клас или за някаква по-млада твоя версия, какъв щеше да е той?

В: Когато бях осми клас, и девети може би, идвах от училище, където бях най-добра във всички предмети, всички учители ме харесваха, и т.н. И очаквах, че като отида в новия си клас, ще бъде по същия начин. Беше ми страшно трудно да се справя с идеята, че не мога да бъда най-добра във всичко. Всъщност просто с времето осъзнах, че това не е най-важното нещо. Стига да правя от сърце нещата и да се старая, не е задължително да съм най-добра, за да се чувствам добре. Това е идеята: да не се афектирам толкова, ако не съм най-добрата и не се справям най-добре в нещо. Просто да го правя с желание.

М: Това е доста хубав съвет. И аз бях така в кварталното училище, в собствения си клас. Там беше много по-лесно да си от най-добрите.

В: Реално е нормално. Аз учих в 22-ро, там все пак до седми клас образованието е основно и всеки, общо взето, намира какво му харесва. Примерно за химията и биологията в НПМГ бяхме отбрани всички хора, които сме най-добри в класовете си и сме решили, че искаме да се занимаваме с това. И е нормално сред най-добрите да не съм най-добра. Просто ми трябваше много време да го приема.

М: Радвам се, че си успяла да стигнеш до този момент. Има хора, които цял живот не могат да го преживеят. *смее се*

В: Аз съм сигурна, че ще се сблъсквам наново с този проблем. Но вече като съм минала един път през него, предполагам, че ще ми е по-лесно да се справям с такава ситуация.

[Кампания “Дари храна, дари любов”. Снимка: Боряна Иванова]

М: Сега ако можеш да ми разкажеш малко повече за кампанията „Дари храна, дари любов“ и за своето участие в нея. 

В: Кампанията се занимава с периодична помощ за възрастни хора в област Монтана, които са с по-ниски доходи. Те живеят самотно, имат здравословни проблеми. Моята роля в кампанията е на организатор, заедно с още една съученичка – Ваклина Стоянова. Едно друго софийско училище – частна езикова гимназия – първо направи такава кампания. Моя приятелка е част от организаторите там и когато разбрахме, че събират храна, много искахме да се включим. Сега събираме пакетирана храна с дълъг срок на годност. Брашно, захар, боб, леща, ориз – такива неща. Решихме, че искаме да им ги дарим на тях, и си говорихме за това колко хубаво е, че хора на нашата възраст са се хванали да го направят. Вдъхновихме се от тях и решихме, че можем и ние да направим такова нещо. От езиковата гимназия занасят храната в област Видин и около Белоградчик. Знаем, че Северозападна България е по-изоставена, да кажем, и така решихме да се насочим към област Монтана. Организираме инициативата вече за втори път. Пролетта на тази година ни беше първата акция и сега наново събирахме храна. Имахме едно пътуване вече миналата събота и другата събота отново ще пътуваме.

М: Супер!

В: Идеята е, че ходим в къщите на тези възрастни хора, даваме им храната и много наблягаме на това, че не само им даряваме храна, а и гледаме да си говорим с тях, тъй като повечето от тях живеят много самотно. Те винаги много се радват, когато си говорят с млади хора и видят, че някой се интересува от тях. Повечето възрастни хора  са много сладкодумни – разказват за живота си, дават ни съвети и е много, много хубаво.

М: Ще ми се да се разпострани тази кампания. Има ли други гимназии, които знаят за това, или са само НПМГ и частната гимназия?

В: Ние гледаме да не го правим затворен кръг, естествено, имаме нужда от подкрепата на доста хора. Гледаме доста да го разпространяваме. Пролетта, когато започнахме кампанията, имаше страшно много неща по организацията, и нямахме възможност да измислим много варианти за разпространение. Обаче хората подочуха от социалните мрежи. Свързаха се с нас от bTV Радио и ни направиха интервю. Сега дойдоха да ни снимат от БНТ. Ходихме в сутрешния блок на bTV също така. Миналата учебна година ходихме примерно в 9-а ФЕГ да разкажем на учениците. Едно момиче от гимназията даже ни беше попитало дали може да вземе идеята за друг район и ние бяхме много щастливи, че хората могат и от нас да се вдъхновяват.

[Кампания “Дари храна, дари любов”. Снимка: Боряна Иванова]