Новини

Автор: Мирела Харизанова. По текста работи и Пламен Иванов.

Здравейте, приятели,

Пропуснахме един месец, но се връщаме с пълна сила! В този брой на бюлетина ще ви запознаем с още един изявен НПМГеец – Наско Стаменов. Ще ви разкажем и за вдъхновяващия спектакъл “НПМГ в свои води” по случай патронния празник на училището. Но първо, нека да засегнем една актуална за гимназията тема. 

Образование в извънредна обстановка

През последните малко над 2 седмици, училището въведе 2 типа дистанционно обучение – синхронно и асинхронно. Първият тип представлява учебни часове, които се провеждат във виртуални класни стаи в реално време – т.е. конференти разговори, в които участват учителят и учениците. Вторият тип включва всички допълнителни материали, с които учениците се занимават, като някои от тях са напълно авторски.

Всички занятия се провеждат по предварително зададен график в платформите Zoom и Microsoft Teams.

Тук е моментът да се обърнем с апел към всички наши бивши възпитаници, които биха искали да помогнат на училището с онлайн уроци. Ако искате да се включите в инициативата, моля свържете се с нас на npmgalumniclub@gmail.com, или на Фейсбук страницата ни NPMG Alumni Club – НПМГ Алумни Клуб.

“Момент, в който бях особено щастлив, беше (…) преди две години, когато спечелих националния конкурс „Наука на сцената“ с един проект, чиято цел е да помогне на учителите по химия в България.” – Наско Стаменов

Наско Стаменов завършва НПМГ през 2011 г. В момента е учител по химия в НПМГ, който пътува из чужбина с учениците си по образователни екскурзии, както и с националните отбори – на международни състезания по природни науки. Проектът му„Бюджетна наука“, който цели да помогне на учителите по химия из цялата страна, му печели първото място на конкурсът „Наука на сцената“. Повече за Наско и проекта му можете да прочетете в интервюто ни с него тук.

Спектакъл “НПМГ в свои води”

Музика, танци, скечове, наука, вода. Това видяхме на 18 февруари – патронния празник на НПМГ – в спектакъла „НПМГ в свои води“. С хора откри събитието фолклорният ансамбъл на НПМГ, следван от литературно-историческия клуб „Водословие“, който представи ролята на водата в българските вярвания. След това ученици от различните паралелки представиха пред повече от 600 посетители импровизиран учебен ден, в който бяха едновременно и ученици, и преподаватели. Всички паралелки бяха заедно на сцената, като в междучасията се правеха на клас, който дивее. В часа едни седяха и пускаха базици, а другите бяха отпред и по комичен начин разказваха за водата от гледна точка на собствения си профил.

Географите обясниха къде и как ползваме водата, и как може да остане достатъчно от нея за нашите внуци.
Математиците се опитаха да ни забият със задачи за пълнене и изливане на басейни, които се оказаха напълно актуални за състоянието на водоемите в България в момента, защото решението на една такава задача е свързано с реалния воден мениджмънт в държавата.
Биолозите разказаха къде водата е вътре в нас.
А физиците – извън.
Химиците, естествено, запалиха вода.
А информатиците, освен, че обсъдиха връзката между компютъра и водата, завършиха като изпитаха публиката онлайн върху казаното от предишните паралелки.

Видяхме и нашата любима хигиенистка, чиято поява на сцената доведе до екзалтация в цялата зала.

Спектакълът се състоя в залата на УАСГ и продължи час и половина – от 6 до 7:30 вечерта.
Целия запис от събитието можете да видите тук.

Бъдете не само читатели, а и автори

Ще се радваме на обратна връзка от ваша страна – всяка препоръка, въпрос и предложение са добре дошли! Ако желаете да станете част от бюлетина със свой текст, интересна информация или идея, не се колебайте да ни потърсите на npmgalumniclub@gmail.com.

Автор: Мирела Харизанова. По текста работи и Пламен Иванов.

“Момент, в който бях особено щастлив, беше (…) преди две години, когато спечелих националния конкурс „Наука на сцената“ с един проект, чиято цел е да помогне на учителите по химия в България.” – Наско Стаменов

М: Какъв е любимият ти прякор?

Н: Поначало аз нямах прякор преди да вляза в НПМГ, но още първия ден – на 15ти септември, когато почнах да се запознавам с хора, един от след това оказалите се най-добри ми приятели – Борислав Бонев – каза: „А, на ‚Наско‘ казваме ‚Нака‘.“ И оттогава насетне винаги съм се представял като „Нака“ на всеки. Преди ми викаха „Насо“.

М: Кажи ми кога те откри химията – твоята страст, твоята професия.

Н: За това да харесвам химия са виновни нашите. Тъй като когато бях малък, много бързо прочетох всички енциклопедии, с които те се бяха заредили, се наложи във втори клас да ми купуват нови книжки. Една от тях беше „Химия и Хаос“, която ме запали така по химията, че реших това да е пътят в живота ми натам.

М: А вашите какви са били по професия?

Н: Майка ми е мениджър, пък баща ми е художник.

М: И от мениджър и художник е излязъл химик? Как така?

Н: Доста е лесно – когато не спираш детето си да следва собствената си мечта, вместо да следва твоята.

М: А като беше още по-малък, какъв искаше да станеш?

Н: От втори клас нагоре реших да стана химик по ясната вече причина, че това ме запали. Исках да разбера как се смесват нещата. В седми клас обаче най-накрая дойде предметът „химия“. И аз бях изключително зарадван, че най-накрая ще уча химия наистина. Учителят обаче се оказа доста лош и не обясняваше хубаво, не показваше опити и ни караше да зубрим. Затова реших, че освен химик искам да бъда и учител.

М: А преди втори клас не е ли имало и друго нещо?

Н: Преди да дойде втори клас много исках да се занимавам с материали – да бъда инженер. Тогава виждах много строежи и ми беше интересно откъде се появяват крановете.

М: Как така откъде се появяват крановете? Кой ги прави ли?

Н: Нали когато видим строеж, изведнъж ограждат нещо с ограда, и два дни по-късно има израстнали кранове. И аз се чудех дали крановете се садят, или някой ги слага там, или се построяват по някакъв начин. Чак после установих, че това са самостроящи се кранове, което ги прави още по-интересни.

М: А никога ли не се върна към това след като почна с химията? Не си ли си мислил какво е щяло да бъде, ако беше избрал този път?

Н: Ами всъщност специалността, която завърших като бакалавър, беше неорганична химия. А след това като магистър учих „Функционални материали“, което реално е нещото, което ме беше запалило още преди втори клас – най-различни материали, които могат да се ползват за различни неща.

М: Сега си учител. Имаш ли някакви планове за по-нататъшно развитие или реално това искаш да продължаваш да правиш?

Н: В момента съм учител, но учителската професия дава възможност да се правят много неща. Пътувам много из чужбина с ученици по образователни екскурзии, както и с националните отбори за някои международни състезания по природни науки. Така че като учител имам възможност да се запознавам с нови хора, да виждам нови места, да пътувам и да се забавлявам. За момента това е професия, която ми донася щастие.

М: А с какво се гордееш най-много, Нака?

Н: Гордостта не ми е много присъща. Не виждам полза от нея.

М: Едно е да се гордееш, а друго е да се възгордяваш. Няма ли някакви моменти в които, да кажем, си доволен от нещо?

Н: Има моменти, в които съм щастлив, че нещата, които правя, са помогнали на някого друг. Момент, в който бях особено щастлив, беше например преди две години, когато спечелих националния конкурс „Наука на сцената“ с един проект, чиято цел е да помогне на учителите по химия в България.

М: А с какво да им помогне?

Н: Проектът е за лабораторни комплекти, които могат да покажат експериментално химията дори на място, където единственото подобие на лаборатория е семпла класна стая без дори мивка.

М: Можеш ли да ни разкажеш малко повече за конкурса и за проекта?

Н: Конкурсът „Наука на сцената“ е конкурс от учители за учители. В него различни специалисти в началното обучение показват добри практики или проекти, които да могат да се ползват от техните колеги. Конкурсът се извършва веднъж на две години, като в България националният етап е винаги в Севлиево. Победителите отиват на международно състезание някъде из Европа, като последния път мястото беше в град Кашкайш, Португалия. Една от категориите на конкурса беше спечелена от мен с проекта ми „Бюджетна наука“ или, както отскоро почнаха да го наричат много хора, които са запознати с него – „Кутии за пица с наука“.

М: Защо „кутия за пица“?

Н: Проектът представлява една малка кутия с размери А4 и висока 5 сантиметра, в която всъщност има всички необходими материали за лабораторните упражнения в 7-и и 8-и клас по химия. За целта не трябва допълнителна подготовка преди часа по химия, не трябва и интензивно миене, не трябва почти нищо извън самия комплект. А нещата, които трябват извън комплекта, се намират във всяка бакалия.

М: А как се вдъхнови да направиш този проект?

Н: Когато бях студент, заедно с демонстрационната група „Корпус за бързо гърмене“, от която все още съм част, пътувахме из България и показвахме експерименти на много ученици в различни училища. На въпроса „защо обикновено не се правят такива неща в училището“, учителят обикновено отговаряше, че няма кабинет, или няма подходящите материали. И аз се почувствах изключително тъжен, че няма такава възможност, и се опитах да измисля най-евтиния възможен начин да се покаже абсолютно всичко в пълнотата му. Комплектът, който представих тогава, е нещо, което разработвам повече от пет години.

М: А ползва ли се вече?

Н: Да, има няколко училища, в които оставих най-последните прототипи на проекта. Има го в около 11 училища, включително и в чужбина, където се тества. И при това – успешно.

М: А как намери средствата за това – чрез състезанието ли?

Н: Още не съм намерил средства за това. Всичко, което правя, го правя с лични средства.

М: Това е много благородно! Кажи ми сега, Нака, липсва ли ти нещо от НПМГ и, ако да – какво?

Н: За щастие този въпрос не се отнася много за мен, защото аз всъщност си се прибрах вкъщи. В момента преподавам като учител по химия в НПМГ, като след университета преподавах една година в Стара Загора, след това бях една година в Политехническия музей, и най-накрая се прибрах. В момента съм си в НПМГ. Класен ръководител съм, занимавам се с много проекти в гимназията и съм още в тази среда. А срещата с НПМГейци, които още учат, е много зареждаща. Реално много от тях не се отличават от хората, с които сме били приятели в моя и в близките до моя випуски.

М: Имах предвид по-скоро дали нещо ти липсва от времето, в което ти си бил ученик в НПМГ.

Н: НПМГ ми позволи да се запозная с хора, които имат подобни на моите интереси – хора, с които наистина си пасвам. Не ми липсва нищо от НПМГ, защото НПМГ постоянно – чрез тези хора – е с мен. Най-добрите ми приятели са НПМГейци.

М: А те в България ли са? И успявате ли да поддържате връзка с тези, които са в чужбина?

Н: Много от хората, с които учих в НПМГ, се разбягаха и из страната, и в чужбина. Един от най-добрите ми приятели е в Пловдив, един от другите ми най-добри приятели е в Англия, като скоро ще замине и за Япония. Това, естествено, не е проблем, защото просто ми дава повод да пътувам повече, и то не само по работа, ами и да се виждам с тях.

М: Ако можеше да дадеш един съвет на по-младата си версия, какъв би бил той?

Н: Съвет от себе си за себе си? Не се плаши от грешките. Грешките ни учат най-добре. Така че смело напред и скачай.

М: А един съвет за сегашните НПМГейци?

Н: Абсолютно същия. Времето в НПМГ е това, в което можем да намерим себе си. Това е времето, в което можем да пробваме да видим какво върши работа за нас и да се изградим като хора. Смело!

По текста работиха Мирела и Пламен.

[Снимка: Ива Руснакова]

Здравейте, приятели,

Честита Нова Година и Ново Десетилетие! В този брой на бюлетина ще ви запознаем с един изявен НПМГеец – Деян Янков. Ще ви информираме за резултатите и състезанията от изминалите два месеца. Но първо, нека да обобщим Общото събрание на НПМГ Алумни клуб, което се състоя на 4-ти януари.

Общо събрание на НПМГ Алумни клуб

След Общото събрание на членовете на клуба, проведено на 4-ти януари в сградата на НПМГ, съставът на Управителния съвет е следният: Наско Стаменов (председател), Ива Руснакова (зам.-председател), Мария Мичева (касиер), Пламен Иванов (секретар), Мирела Харизанова (член на УС), Любомира Иванова (член на УС), Деян Янков (член на УС). Също така, Виктор Гущеров и Цветан Захариев бяха избрани за членове на Надзорния съвет.

Пожелаваме успех на новите членове и на новоизбрания председател! 🙂

“Това са ми най-хубавите години от живота – гимназията. (…) Като цяло тийнейджърите са хора, които са с много чистота в мозъка, душата и сърцето, и светът е отворен за тях. Реално могат да направят всичко, което решат.” – Деян Янков

Деян Янков завършва НПМГ през 2002 г. В момента е основният двигател зад фондация “Тротоара” и проекта T.R.A.P. – едно място за млади хора, където те могат да прекарват времето си по продуктивен и ползотворен начин. Идеята на проекта е да се стимулират интересите на младежите чрез творчество, общуване и вдъхновение. Повече за Дидо и T.R.A.P. можете да прочетете в интервюто ни с него тук.

Ако искате да станете част от “Тротоара”, или да помогнете на тази прекрасна фондация по какъвто и да било начин, натиснете тук за повече информация. Линк към Patreon акаунта на фондацията и кампанията й в dms.bg можете да намерите съответно тук и тук. 

Успехите на нашите съученици

На 06.12.2019 г. отборът на НПМГ по футбол (юноши 11-12 клас) спечели първо място на Районното първенство по футбол от „Ученически игри“ 2019/2020 година.

През 2019, олимпийците по природни науки са завоювали общо 76 медала, от които 12 златни, 38 сребърни и 26 бронзови медала, както и 3 почетни грамоти. Заслуга за тези постижения имат и ученици от НПМГ. На деветата годишна олимпийска среща, под патронажа на президента Румен Радев, се събраха заедно състезатели и ръководителите им. На 10.12.2019 г. в Археологическия музей към БАН бе отпразнуван края на състезателната година.

[Снимка: Ива Руснакова]

На 14.01.2020 на софийското летище кацна отбора на НПМГ от Международната Жаутиковска олимпиада в Казахстан. Отборът бе в състав:
Математика – Матей Петков, Александър Милчев и Руси Шишманов
Информатика – Петър Петров и Георги Балджиев
Физика – Ириней Василев и Явор Йорданов

Ръководители бяха г-жа Недялка Димитрова и г-н Христо Пеев. А носители на медали станаха:
Явор Йорданов – бронзов медал, с учител г-жа Жана Кюркчиева
Александър Милчев и Матей Петков – бронзови медали, с учител г-жа Недялка Димитрова

Учениците на НПМГ се представиха с медали и в състезание по баскетбол.

Бъдете не само читатели, а и автори

Ще се радваме на обратна връзка от ваша страна – всяка препоръка, въпрос и предложение са добре дошли! Ако желаете да станете част от бюлетина със свой текст, интересна информация или идея, не се колебайте да ни потърсите на npmgalumniclub@gmail.com.

Автор: Мирела Харизанова. По текста работи и Пламен.

“Това са ми най-хубавите години от живота – гимназията. (…) Като цяло тийнейджърите са хора, които са с много чистота в мозъка, душата и сърцето, и светът е отворен за тях. Реално могат да направят всичко, което решат.” – Деян Янков

M: Кой е любимият ти прякор?

Д: Викат ми „Одисей“ от осми клас.

М: А каква е историята на този прякор?

Д: Всеки трябваше да си избере по един мит от Одисеята да разкаже в час по литература, и аз си избрах един, който беше в общи линии половин страничка. Разказах го много бързо и учителката – Вероника Петрова – ме попита защо съм избрал този разказ. Аз й казах, че е защото е бил най – кратък. Тогава тя ме накара да науча цялата „Одисея“ наизуст – всички митове! Научих ги, тя ме изпита и си разказах всичко. Оттогава всички ми викаха „Одисей, Одисей“. Аз много си го харесвам, защото „Одисеята“ ми е много любимо нещо.

М: Кога завърши НПМГ?

Д: През 2002.

М: А с какво се занимаваш

Д: В момента управлявам фондация „Тротоара“, имам фирма за вграждане на ERP системи и отделно работя на половин работен ден в Комет Електроникс като отговорник за вграждане на ERP системи.

М: Иха! Доста активен човек си.

Д: *смее се* Да.

М: А какъв искаше да станеш като малък?

Д: Тон режисьор. Т.е. звукоинженер – такъв, който записва в студио.

М: А сега занимаваш ли се с това?

Д: Ами вчера бях в звукозаписното студио на ТРАП-а. *смее се*

М: С какво се гордееш най-много?

Д: С това, че съм щастлив и че се чувствам добре.

М: А как го постигаш? Правиш ли нещо специално, че да се чувстваш добре?

Д: То постигането на този начин на мислене е дълъг процес, който е почнал много отдавна, и в него е включено всичко, което правя. Всички резултати от всички книги, които съм изчел, всички дни, които съм прекарал в пътуване нанякъде. Всяко нещо, което съм направил и е постигнало резултати, всяко нещо, което не е постигнало никакви резултати. Всички любовни драми, през които съм минал. *смее се* В момента се чувствам добре със себе си – вярвам си, познавам се и не искам нищо повече.

М: Супер! Разкажи ми малко за ТРАП. Как се зароди идеята?

Д: По едно време живях в Италия и там не ми беше много добре емигрантския живот, така да се каже. Тогава работех като машинен инженер, защото това съм завършил, и тогава реших просто да зарежа всички тия глупости и да се занимавам с музика и с това, което искам. Почнах да правя разни планове как ще свиря като се върна, ще си правя музиката и ще си направя звукозаписно студио. Като се върнах в България, хванах друго да работя, обаче това си ми оставаше в главата. И попаднах на един проект в Дупница, който се казва „Рок Академи“. Идеята там беше много близка до това, което е ТРАП-а в момента, само че там идеята е само с музика, докато при нас има всякакви дейности. Та този проект в Дупница беше създаден от един швед – Мике Свенербранд – по шведски модел, и на мен ми стана много интересно. Запознах се с шведа, ходих няколко пъти в Швеция, той ми разказа повече. Та от това да си имам звукозаписно студио, от което да изкарвам пари, се стигна до това да направя фондация и да се занимавам с тийнейджъри.

М: А как реши точно с тийнейджъри да се занимаваш?

Д: Това са ми най-хубавите години от живота – гимназията. Просто споменът и картинката на това как съм в девети клас, със слушалките в ушите; как седя на тротоара и чакам трамвая, и слушам някъв метъл, и не ми пука изобщо за нищо друго, освен за музиката… Като цяло тийнейджърите са хора, които са с много чистота в мозъка, душата и сърцето, и светът е отворен за тях. Реално могат да направят всичко, което решат.

М: А би ли описал по-подробно ТРАП за тези, които не знаят какво е?

Д: ТРАП-а е младежки център, в който има условия за тийнейджъри да си прекарват времето по по-продуктивен и ползотворен начин. Идеята е те да имат едно място, което да им отключва съзнанието; което ги кара да са активни; където могат да развиват нещата, които искат да правят. В момента ТРАП-а има репетиционно и звукозаписно студио, компютърната зала ще е готова след около седмица. Ще има работилница за рециклиране и място за срещи. Отделно от това, ТРАП-а е и едно общество, с което развиваме всякакви различни дейности, като например събития – концерти, фестивали, такива неща.

М: А имаш ли някаква крайна цел, която искаш да постигнеш с ТРАП?

Д: Най-общо – да се направи място, на което младите хора да могат да израстват по-добре, по-вдъхновено, по-мотивирано. За момента следващият етап от развитието на ТРАП-а е да създадем читалище – ние вече работим по въпроса. ТРАП-а може да се развие много. За момента сме под наем, следващата стъпка е да си намерим наша сграда, която да е по-голяма и да има повече неща. След това мислим да направим клонове на ТРАП-а по кварталите, а по-нататък и в други градове. И така. Всъщност крайната цел на ТРАП-а е да направи една микросреда от родители, бизнес, учители. Да се даде свобода на тийнейджърите те да решават какво да правят, а ние да ги подкрепяме. Тоест идеите за събитията и за дейностите да идват от тях, което мисля, че е много правилен подход. Да намират възможности за развитие, и съответно да влияят и те на останалата част от населението.

М: А идеята за ТРАП феста как се зароди?

Д: Идеята за такова събитие дойде от едно момиче от СМГ – Лазарина. Тя ми писа през 2017 да направим благотворителен концерт да подкрепим Тротоата, защото много й харесва идеята. Аз тогава бях на вълна НПМГ и й викам: „Искаш ли да говорим с учениците от НПМГ дали са навити заедно да направите едно събитие?“. Още повече, че НПМГ винаги са били конкуренция. Тя каза: „Да, разбира се, много яка идея!“. Отидох в НПМГ, срещнах се с ученическия съвет. Те също много се изкефиха на идеята. И така се започна първия ТРАП фест. Досега е имал 3 издания, като ще има и още, надявам се. Идеята на ТРАП фест-а е на едно място да събере всички възможни дейности, които тийнейджърите са измислили, като съответно те решават какви да са. Но фокусът се върти около гейминг, музика, разни работилници, уъркшопи – неща, които са забавни, но и от които може да ти остане нещо в мозъка след като си тръгнеш от фестивала.

М: А какви работилници има?

Д: Скрап войни, сглабяне и разглабяне на стари компютри, роботика, танци, всякакви такива неща. Всяка година са различни.

М: Какво научи досега чрез целия този опит, който си натрупал покрай ТРАП и ТРАП феста?

Д: Че нищо на тоя свят не си заслужава да се вживяваш в него и да го вземаш прекалено насериозно. Лошите неща отминават, добрите също. Единственото важно е човек да направи така, че да се чувства щастлив, защото когато си щастлив, мозъкът ти е отключен да правиш нови неща. Когато си нещастен, не можеш да свършиш нищо.

М: Ако можеше да дадеш един съвет на по-младата си версия, например от гимназията, какъв щеше да е той?

Д: Да свиря повече на китара и да не се занимавам с толкова глупости. Да не се вживявам, да не вземам нещата насериозно, защото тогава ги вземах страшно насериозно. Всяка една дребна глупост я премислях.

М: А какво ти липсва от НПМГ?

Д: Всичко. Ако можех да се пренеса да живея там, щях *смее се*.

Ако искате да станете част от “Тротоара”, или да помогнете на тази прекрасна фондация по какъвто и да било начин, натиснете тук за повече информация. Линк към Patreon акаунта на фондацията и кампанията й в dms.bg можете да намерите съответно тук и тук. 

Автор: Мирела Харизанова. По текста работиха и Ива, Боби, Пламен.

“Липсват ми вечерните часове по литература. Според мен вечерта създава много хубава обстановка да говориш с другите за литература.“ – Борис Илиев

М: Любим прякор?

Б: Освен че в училище един съученик ми викаше „Боромир“ по името на героя от „Властелинът на пръстените“, нямам никакъв прякор. Или имам, обаче не го знам, защото учениците понякога измислят разни прякори на учителите. Аз съм от благословените хора, които не го знаят.

М: Кога страстта ти/професията ти те откри?

Б: Ако говорим за учителската ми професия, аз от доста малък исках да стана учител, да кажем пети – шести – седми клас. Даже си имах една тетрадка, в която пишех някакви задачи по математика, решавах ги и след това си ги самопроверявах с червен химикал и пишех отдолу оценка. И така си играех на учител. Обаче сериозно се замислих за това някъде в девети клас, като поводът беше, че много ми хареса как преподава учителката ми по история – Хриси Найденова. И поисках да бъда като нея. Иначе като много малък не исках да стана учител, първо исках да стана лекар, а след това исках да стана ватман. Ако говорим за реалната ми професия, а тя е литературовед, тя дойде по-късно – някъде една година след като завърших училище, т.е. съм бил на 19 години.

[Семинари „От НПМГейци за НПМГейци“, 2017 г. Снимка: Ива Руснакова]

М: С какво се гордееш най-много?

Б: Това е много странен въпрос, пък и гледам да не се гордея много, защото не го смятам за редно. Може би в работата си се гордея най-много с това, когато видя, че учениците ни спират да имат нужда от нас. Защото, когато учениците ти спрат да имат нужда от теб, това означава, че ти си си свършил работата добре. Според мен грешат онези преподаватели, които се привързват много към учениците си, тъй като по този начин задушават независимостта им. Ако искаш да помогнеш наистина на учениците, трябва да ги научиш да бъдат самостоятелни, включително спрямо теб.

М: А защо смяташ, че човек не трябва да се гордее със себе си?

Б: Не, човек би могъл да се гордее със себе си, просто смятам, че това е първата крачка към възгордяването. А не мисля, че човек трябва да се взима много насериозно, тъй като в един момент това почва да пречи. Най-малкото ставаш досаден.

М: Какво ти липсва от НПМГ?

Б: Не мога да кажа, че съучениците ми липсват, тъй като с тази част от тях, която би ми липсвала, продължавам да си общувам с нея, и то много често. С някои от тези хора станах по-близък, след като завършихме училище. Съжалявам, че ще бъда груб, но с останалите, с които не общувам, мисля, че не съм общувал и в училище, и няма как да ми липсва нещо, което не съм имал. Иначе от училище ми липсват часовете. След като човек завърши, осъзнава, че най-трудното предстои. Времето, прекарано в НПМГ, беше много безгрижно. Разбира се, имах много проблеми. Бях много смотано дете, което доста трудно се вписва. В осми клас особено. По-късно се научих да ми харесва. Липсват ми вечерните часове по литература. Според мен вечерта [създава] много хубава обстановка да говориш с другите за литература. А часовете по литература винаги са ми били любими заради учителката ми – г-жа Кръстева.

М: А защо казваш, че си бил „смотано дете“, и какво ще рече това?

Б: Мога да дам един съвсем конкретен пример. Повечето ученици започват още от осми клас да си ходят по рождени дни и т.н. Аз за първи път отидох на рожден ден на съученик в 12-ти клас. Това за мен е критерий за „смотаност“.

[Дни на отворените врати в НПМГ, 2017 г. Снимка: Ива Руснакова]

М: Един съвет за по-младата си версия?

Б: Да не бъде толкова категоричен в мненията си.

М: Какво имаш предвид с това? Можеш ли да дадеш пример за такова твое мнение – което някога си имал и си бил категоричен в него, а сега вече го нямаш?

Б: Да. Бях категоричен, че ще се занимавам с история. Сбърках. Бях категоричен, че искам да се махна от България. Бях категоричен, че искам да уча в чужбина. Отидох да уча в чужбина, правих го близо два семестъра, и се върнах поради ред причини. Имах категорично мнение за някакви хора, включително на по-млада възраст много бързо си изграждах категорично мнение за хора. Сега смятам, че това е грешка. Човек не трябва да бъде категоричен, поне за много неща.

М: Интересно ми е да разбера ти, като млад учител, какво мислиш като цяло за образованието в България. Дали всъщност учениците са толкова невъзпитани, толкова зле, колкото някои хора мислят?

Б: Специално за учениците има мнение, че с всяка изминала година стават все по-лоши и по-лоши. Може би някои имат такива наблюдения, но не и аз. Аз смятам, че децата са си деца и в Античността, и през Средновековието, и сега. Разбира се, това не означава, че не се променят, но не бих казал, че стават по-лоши. Това, което ми прави впечатление в новите випуски, които се приемат в НПМГ, е, че стават все по-послушни. Мисля, че ние бяхме по-неконтролируеми и по-независими. Всъщност аз смятам за лошо [това], че учениците стават все по-послушни и по-послушни. Защото това, че са такива ученици, води до доста голямата вероятност да станат такива хора. А според мен послушни хора не ни трябват.

М: Защо не ни трябват послушни хора?

Б: Защото послушните хора са много лесно манипулируеми, много лесно контролируеми. По този начин не можеш да изградиш независимо общество, не можеш да изградиш силно общество. Според мен на нас ни трябват силни, независими личности. А това тръгва от училище.

М: А не тръгва ли от вкъщи?

Б: Да, вкъщи се полагат основите, но училището е това, което трябва да направи свободата ти и независимостта ти осъзнати. Училището е мястото, където трябва да се научиш да мислиш по тези въпроси, да четеш по тези въпроси. Тоест осъзнато да почнеш да ги възприемаш, да започнеш да ги възприемаш рефлексивно.

Автор: Мирела Харизанова. По текста работиха и Ива, Боби, Пламен.

“Стига да правя от сърце нещата и да се старая, не е задължително да съм най-добра, за да се чувствам добре.” – Вяра Иванова

М: Любим прякор?

В: Единствено се сещам как ми викаха „Вяра-звяра“, но това винаги ме е дразнело, така че със сигурност не ми е любимия прякор.

М: Кога твоята страст те откри?

В: Вкъщи ние сме пет деца, аз съм третото. Когато съм се родила, родителите ми са си казали, че, щом големите ми сестри могат да пеят, „що да не пее и третото“. *смее се* Още отрано са ме записали на пеене, аз не го помня. Първият ми спомен е от първия ми конкурс, когато бях почти на три години. Много се вълнувах, защото ме взеха от детска градина по-рано и не ми се налагаше да спя, това ми беше много омразно. *смее се* Мога да кажа, че този конкурс ми беше един от най-големите успехи. Там получих Гранд при, което е най-голямата награда на конкурса. Има различни възрастови категории и във всяка от тях има 1-во, 2-ро и 3-то място, и всъщност Гранд при се води първата награда на целия конкурс. И ми подариха голяма кукла Барби, която пееше! Беше толкова готино!

[Вяра с награда Гран при от Международен конкурс “Нова музика”, 2018 г., където участва със състава Grammys. Снимка: Десислава Маринова]

М: Супер, браво за постижението! Може би е излишно да те питам каква си искала да станеш като малка.

В: Да, аз реално мога да кажа за сегашния момент. Нали съм 12-ти клас, и общо взето трябва да имам някаква идея. Още от осми клас, когато влязох в НПМГ, просто знаех, че искам да стана лекар. Някак през годините много се утвърждаваше тази идея, тъй като в началото беше само като мечта. После постепенно стана цел, когато повярвах, че мога да се справя с подобно нещо. В момента всъщност се подготвям да кандидатствам медицина и искрено се надявам да успея. *смее се*

М: И аз ти стискам палци, това е доста тежка професия. Как реши да се занимаваш с нещо такова?

В: Ами не знам. Първоначалната идея да се занимавам с медицина дойде от това, че много харесвам биологията и химията, влязох и в такава паралелка. През годините не намаляха тези чувства към тях. Има и друг фактор – като цяло ми харесва да помагам на хората под някаква форма. Смятам, че медицината е една от професиите, в които най-много можеш да помагаш. Може би това е мотивацията ми да избера подобна професия.

М: При положение, че от малка са те насочили по-скоро към пеенето, как реагираха родителите ти на това твое решение?

В: Те винаги страшно много са ме подкрепяли, тъй като през годините е имало много неща, от които съм се интересувала. Аз лично им се възхищавам. Например казвам им: „Искам да рисувам!“ и ме записват на уроци по рисуване. Не са от типа родители, които се амбицират за нещо и ще ме накарат да го правя въпреки всичко. Много уважават решенията ми и се радват, че съм тръгнала да се занимавам с подобно нещо. Естествено, подкрепят ме да не оставя пеенето, но е логично, че, като се занимавам с медицина, не може да има много странични неща. Това е единственият съвет, който получавам от тях.

М: А с какво се гордееш най-много?

В: Нямам никаква идея. *смее се* Много съм щастлива и се радвам, когато имам страшно много неща да правя и винаги съумявам по някакъв начин да ги свърша всичките. Не знам дали схващаш за какво говоря. *смее се* Примерно сега се подготвям да вляза медицина и в същото време ходя и на пеене, и на шофьорски курсове. И се занимавам с кампанията, която организираме („Дари храна, дари любов“ – бел. ред.). Това, естествено, не са само мои заслуги, така че не знам дали мога да кажа, че се гордея с тях. *смее се*

М: Доста добре разбирам какво имаш предвид. Повод си е за гордост, определено.

В: Добре. *смее се*

М: Какво реално прави НПМГ по-специална за теб?

В: Най-вече учителите. Влизайки в НПМГ, имах много високи очаквания, тъй като бях чувала много хубави неща за гимназията. След като влязох, много от тях се оправдаха. Не бях разочарована. Естествено, нали, има изключения. *смее се* Но общо взето, има страшно много учители, които просто те вдъхновяват. Аз смятам, че това е една от главните цели на един учител, освен да си предаде материала – начинът, по който го прави. Да накара учениците да се вълнуват от това, което учат, а не само да го правят като задължение.

[Репетиция за концерт “НПМГ – Историята помни победителите”. Снимка: Ива Руснакова]

М: Съгласна съм. Ако можеше да дадеш сега един съвет, който смяташ, че е щял да бъде много полезен за теб в осми клас или за някаква по-млада твоя версия, какъв щеше да е той?

В: Когато бях осми клас, и девети може би, идвах от училище, където бях най-добра във всички предмети, всички учители ме харесваха, и т.н. И очаквах, че като отида в новия си клас, ще бъде по същия начин. Беше ми страшно трудно да се справя с идеята, че не мога да бъда най-добра във всичко. Всъщност просто с времето осъзнах, че това не е най-важното нещо. Стига да правя от сърце нещата и да се старая, не е задължително да съм най-добра, за да се чувствам добре. Това е идеята: да не се афектирам толкова, ако не съм най-добрата и не се справям най-добре в нещо. Просто да го правя с желание.

М: Това е доста хубав съвет. И аз бях така в кварталното училище, в собствения си клас. Там беше много по-лесно да си от най-добрите.

В: Реално е нормално. Аз учих в 22-ро, там все пак до седми клас образованието е основно и всеки, общо взето, намира какво му харесва. Примерно за химията и биологията в НПМГ бяхме отбрани всички хора, които сме най-добри в класовете си и сме решили, че искаме да се занимаваме с това. И е нормално сред най-добрите да не съм най-добра. Просто ми трябваше много време да го приема.

М: Радвам се, че си успяла да стигнеш до този момент. Има хора, които цял живот не могат да го преживеят. *смее се*

В: Аз съм сигурна, че ще се сблъсквам наново с този проблем. Но вече като съм минала един път през него, предполагам, че ще ми е по-лесно да се справям с такава ситуация.

[Кампания “Дари храна, дари любов”. Снимка: Боряна Иванова]

М: Сега ако можеш да ми разкажеш малко повече за кампанията „Дари храна, дари любов“ и за своето участие в нея. 

В: Кампанията се занимава с периодична помощ за възрастни хора в област Монтана, които са с по-ниски доходи. Те живеят самотно, имат здравословни проблеми. Моята роля в кампанията е на организатор, заедно с още една съученичка – Ваклина Стоянова. Едно друго софийско училище – частна езикова гимназия – първо направи такава кампания. Моя приятелка е част от организаторите там и когато разбрахме, че събират храна, много искахме да се включим. Сега събираме пакетирана храна с дълъг срок на годност. Брашно, захар, боб, леща, ориз – такива неща. Решихме, че искаме да им ги дарим на тях, и си говорихме за това колко хубаво е, че хора на нашата възраст са се хванали да го направят. Вдъхновихме се от тях и решихме, че можем и ние да направим такова нещо. От езиковата гимназия занасят храната в област Видин и около Белоградчик. Знаем, че Северозападна България е по-изоставена, да кажем, и така решихме да се насочим към област Монтана. Организираме инициативата вече за втори път. Пролетта на тази година ни беше първата акция и сега наново събирахме храна. Имахме едно пътуване вече миналата събота и другата събота отново ще пътуваме.

М: Супер!

В: Идеята е, че ходим в къщите на тези възрастни хора, даваме им храната и много наблягаме на това, че не само им даряваме храна, а и гледаме да си говорим с тях, тъй като повечето от тях живеят много самотно. Те винаги много се радват, когато си говорят с млади хора и видят, че някой се интересува от тях. Повечето възрастни хора  са много сладкодумни – разказват за живота си, дават ни съвети и е много, много хубаво.

М: Ще ми се да се разпострани тази кампания. Има ли други гимназии, които знаят за това, или са само НПМГ и частната гимназия?

В: Ние гледаме да не го правим затворен кръг, естествено, имаме нужда от подкрепата на доста хора. Гледаме доста да го разпространяваме. Пролетта, когато започнахме кампанията, имаше страшно много неща по организацията, и нямахме възможност да измислим много варианти за разпространение. Обаче хората подочуха от социалните мрежи. Свързаха се с нас от bTV Радио и ни направиха интервю. Сега дойдоха да ни снимат от БНТ. Ходихме в сутрешния блок на bTV също така. Миналата учебна година ходихме примерно в 9-а ФЕГ да разкажем на учениците. Едно момиче от гимназията даже ни беше попитало дали може да вземе идеята за друг район и ние бяхме много щастливи, че хората могат и от нас да се вдъхновяват.

[Кампания “Дари храна, дари любов”. Снимка: Боряна Иванова]

По текста работиха Мирела, Ива, Боби, Пламен.

[Снимка: Ива Руснакова]

Здравейте, приятели,

Време е за ноемврийския брой на бюлетина! Този месец ще ви запознаем с двама наши изявени съученици – Вяра Иванова, ученичка в 12-ти клас, и Борис Илиев, завършил през 2013 г. Но преди това…

НПМГ, Кеймбридж и имунология

Поздравления на д-р Велислава Петрова, чиято публикация е на корицата на ноемврийския брой на научния журнал Science Immunology! Д-р Петрова е възпитаник на НПМГ и Университета в Кеймбридж, а в момента участва в програмата на ООН за борба срещу СПИН. Нейната докторска работа изследва причините за намаления имунитет след заболяване с дребна шарка. Изследването е свързано с конкретните имунологични механизми, чрез които вирусът на дребната шарка изтрива имунната памет. Това може да увеличи риска от заболяване от други болести, дори такива, за които сме ваксинирани или сме придобили естествен имунитет. Откритието бързо прикова вниманието на световните медии, а научната му стойност трудно може да бъде надценена. Вдъхновяващо интервю с д-р Петрова можете да намерите тук.

[Снимката на корицата на ноемврийския брой на Science Immunology показва ваксинация срещу дребна шарка на дете през 1962 г. Снимка: CDC Public Health Image Library]

[Вяра с награда Гран при от Международен конкурс “Нова музика”, 2018 г., където участва със състава Grammys. Снимка: Десислава Маринова]

“Стига да правя от сърце нещата и да се старая, не е задължително да съм най-добра, за да се чувствам добре.” – Вяра Иванова

Вяра Иванова е ученичка в 12-ти клас. Освен че е невероятна певица, нейната мечта е да стане лекар. Организатор на кампания “Дари храна, дари любов”, която помага на възрастни хора от Северозападна България. Повече за кампанията, любовта към музиката и какво прави НПМГ специално място можете да прочетете в интервюто с Вяра тук.

“Липсват ми вечерните часове по литература. Според мен вечерта създава много хубава обстановка да говориш с другите за литература.“ – Борис Илиев

Борис Илиев завършва НПМГ през 2013 г. В момента следва българска и чешка филология в Софийския университет. Занимава се с изследователска работа в областта на теорията на литературата и българската средновековна литература. Преподава литература в НПМГ. През 2017 г. става един от учредителите на НПМГ Алумни клуб и участва усилено в организацията както на концерта “НПМГ – Историята помни победителите” през юни месец същата година, така и на много от лекциите, които клубът организира в гимназията. Повече за литературата, младите учители и непослушните деца можете да прочетете в цялото интервю с Боби тук.

[Семинари „От НПМГейци за НПМГейци“, 2017 г. Снимка: Ива Руснакова]

Бъдете не само читатели, а и автори

Ще се радваме на обратна връзка от ваша страна – всяка препоръка, въпрос и предложение са добре дошли! Ако желаете да станете част от бюлетина със свой текст, интересна информация или идея, не се колебайте да ни потърсите на npmgalumniclub@gmail.com.

Автор: Мирела. Снимки: Ива. По текста работиха и Ива, Боби, Люба, Пламен.

Едно ново начало

Здравейте, приятели, и честита нова учебна година, драги ученици и учители на НПМГ! 

Днес ще ви запознаем с новата инициатива на Алумни клуба – ежемесечен бюлетин, чийто първи брой четете в момента. Тук ще научавате важни новини от изминалия месец, свързани с учениците, възпитаниците и приятелите на нашата гимназия. Всичко най-важно от живота на НПМГ, събрано на едно място.

Една от основните цели, които си поставя това издание, е да създаде своеобразен мост между различните поколения НПМГейци. Бюлетинът ще предоставя на всички алумни актуална информация за случващото се в гимназията, а също така ще разказва на настоящите ученици за възможностите, които ги очакват след завършване на училище. Освен последните новини, тук ще откриете интересни интервюта с вдъхновяващи личности – възпитаници на гимназията, както и техни авторски статии.

Събитията, които няма да пропуснем

В този ред на мисли бързаме да ви поканим на едно научно събитие със силна НПМГейска жилка, което предстои съвсем скоро. На 19 октомври порталът MediaBricks.bg организира Science Bricks: Наука с кауза.

Сред участниците се открояват добре познатите имена на трима учени и възпитаници на нашата гимназия. Това са Наско Стаменов, Никола Каравасилев и проф. Николай Денков. Лекциите им ще обхванат различни интригуващи теми – от Космоса, през биологията, чак до геодезията в Антарктида. 

Но не само имената на лекторите правят впечатление. Science Bricks: Наука с кауза е научно събитие с благотворителна цел. Всички приходи от билети ще отидат в дарителската сметка на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки (СООПН) в подкрепа на състезателите и ръководителите на отборите по математика, физика, химия, астрономия, лингвистика, астрономия и астрофизика, биология и информатика.

Освен да подкрепят младите олимпийци на България, гостите на събитието ще имат възможността да се запознаят с много от тях и на живо. Събитието ще се проведе в София Тех Парк на 19 октомври от 10:00 ч. Повече информация ще намерите на Science Bricks: Наука с кауза във Фейсбук, като и на сайта на MediaBricks.bg.

Знаем какво спечели миналото лято

Понеже това е първият брой на бюлетина, нека го направим малко по-специален. Вместо за събитията от последния месец, ще ви разкажем за събитията от цялото изминало лято и за всички плодове от благороден метал, което донесе то.  

Докато някои от нас посветиха летните месеци на почивка и ваканци, състезателите на НПМГ спечелиха впечатляващите 18 медала, специални награди и почетни грамоти от шест международни състезания. Сърдечно поздравяваме както учениците, така и техните неуморни ръководители! Пожелаваме още по-големи успехи през новата учебна година!

Юли месец бе месец за успехи. 

Ученици от НПМГ завоюваха шест отличия от олимпиадата „Туимаада“ по физика, химия, математика и информатика, която се проведe в Якутия от 8 до 15 юли. 

Измежду всички участници от Румъния, Казахстан, Таджикистан, Иран, Саха (Якутия), Буратия и Новосибирск Яна Димитрова (12 клас, химия) спечели не само сребърен медал, а и специална награда за отличното си представяне по химия. 

Химиците Явор Пеев (11 клас) и Кристиян Вилхемов (11 клас) получиха почетни грамоти. Математиците Александър Милчев (11 клас) и Димитър Ангелов (11 клас) се завърнаха с бронзови медали, а почетна грамота бе спечелена от информатика Петър Петров (11 клас). Физиците Петър Димитров (12 клас) и Ириней Василев (11 клас) за малко се разминаха с наградите. Ръководители на отбора ни бяха учителите Наско Стаменов (химия) и Христо Пеев (физика).

Юли беше успешен и за биолозите. От 30-тото издание на Международната олимпиада по биология (International Biology Olympiad), която се проведе между 14 и 21 юли в Унгария, Иван Георгиев (12 клас) и Кирил Тошев (11 клас) донесоха бронзови медали. Тяхна конкуренция бяха над 300 ученици от 78 държави. Ръководители на отбора бяха доц. Албена Йорданова, Радослав Александров и Снежана Томова.

Тежка беше и конкуренцията на най-престижната световна надпревара тази година – 51-та Международна олимпиада по химия в Париж, която се проведе между 21 и 30 юли. Сред участници от 80 държави сребро завоюва Камен Петров (12 клас), а с бронзово отличие се прибра Михаил Паскалев (12 клас). Техни ръководители бяха доц. д-р Донка Ташева и доц. д-р Пенка Василева (Факултет по химия и фармация на СУ „Св. Кл. Охридски“). 

Матей Петков (11. клас) спечели индивидуален златен медал, специална награда за най-добро решение на четвърта задача, както и отборна почетна грамота от Международната олимпиада по лингвистика (International Linguistics Olympiad – IOL), която се проведе между 29 юли и 2 август в Южна Корея. На нея се състезаваха общо 350 участници в 54 отбора от 36 държави.  Ръководители на отборите бяха инж. Александър Велинов (СМБ), Любомир Златков (ИМИ-БАН), д-р Илияна Раева (РУ„ Ангел Кънчев“), д-р Росица Декова (ПУ „Паисий Хилендарски“).

Поредното успешно събитие за нашите ученици беше Международната олимпиада по астрономия и астрофизика, която се проведе в Унгария между 2 и 10 август. На нея Петър Димитров (12 клас) се състезава с още 250 ученици от 47 държави и заслужено получи сребърно отличие. Ръководители на българския отбор на това събитие бяха Никола Каравасилев (Физически факултет на СУ, Izzi Science for Kids) и Захари Дончев (Институт по астрономия към БАН).

На олимпийски успехи се радваха и учениците от по-малките класове. Красимир Масларов (10 клас, химия и биология), Марио Лилов (9 клас, химия и биология), Иво Лозанов (9 клас, биология и Химия) и Явор Йорданов (9 клас, физика и астрономия). Те бяха част от отбор „А“, завоювал бронзови медали за България на Седмия Международен турнир на младите естествоизпитатели (International Young Naturalists Tournament – IYNT). Между 19 и 24 август, нашите състезатели се съревноваваха със 150 участници от 25 отбора в Минск, Беларус. Техни ръководители бяха Никола Каравасилев (Физически факултет на СУ и Izzi Science for Kids) и Златина Димитрова (TechnoMagicLand и Izzi Science for Kids).

Ремонти, но не като на “Графа”

Благодарение на ремонтните дейности през лятото, учениците и учителите в НПМГ ще могат да се радват на: 

• нов официален вход в задния двор откъм ул. „Кричим“;
• нови кабинети по биология;
• реновирани кабинети по химия;
• ремонтирано основно стълбище;
• нови радиатори и вътрешна топлоизолация в коридорите и крайните кабинети.

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев и постоянният представител на Световната банка за България, Чехия и Словакия Фабрицио Дзарконе специално посетиха НПМГ, за да пожелаят успешна нова учебна година на всички учители и ученици.

Бъдете не само читатели, а и автори

Като за финал бихме искали да ви благодарим за отделеното време да прочетете първия брой на алумни-бюлетина! Надяваме се, че информацията е била полезна и интересна за вас. 

Ще се радваме на обратна връзка от ваша страна – всяка препоръка, въпрос и предложение са добре дошли! Ако желаете да станете част от бюлетина със свой текст, интересна информация или идея, не се колебайте да ни потърсите на npmgalumniclub@gmail.com.

Сърдечно благодарим на автора на бюлетина Мирела Харизанова за страхотната работа!

Скъпи приятели,

Имаме удоволствието да ви поканим на най-голямото събитие на Алумни клуба тази есен — конференцията “НПМГ Алумни Форум: Вдъхновение за бъдещето”!

С лекции на изявени НПМГейци, дискусии и възможност за запознанство, Форумът ще ви представи специалисти в сферата на технологиите, изявени учени от България и чужбина и много други.

Елате и открийте своето вдъхновение за бъдещето!

За повече информация и линк към формата за регистрация, моля посетете сайта на конференцията.

Очакваме ви!
Екипът на НПМГ Алумни Клуб

Драги НПМГейци,

НПМГ Алумни Клуб стартира новата година с нов ентусиазъм, нови идеи и креативност за бъдещи проекти. Надяваме се новата година да бъде още по-успешна от 2017-та и да вдъхновява вас — нашите алумни, учители, ученици и приятели, и нас — тези които вярват в своята гимназия.

На 3-ти януари 2018-та се състоя първото Общо събрание на “НПМГ Алумни Клуб”, което беше и първата официална среща на членовете на сдружението. Бяха приети редица промени по устава, беше избран нов Управителен съвет и създаден нов орган на клуба — Надзорен съвет. Детайлите можете да намерите в протокола от ОС тук.

Новият Управителен съвет е готов да представи програмата си от инициативи за 2018-та година. Планираме редица събития — и за настоящи, и за завършили ученици. Самата програма можете да намерите тук.

Очаквайте съвсем скоро информация относно първото събитие за тази година, а именно пролетната сесия от лекции!

Екипът на НПМГ Алумни Клуб